Вече не пазаруваме веднъж седмично, а по-често, за да сме в час с цените
От 21 храни единствено 4 костват по-скъпо в България, в сравнение с в Германия
Тенденцията българинът да прави едно огромно седмично извършване на покупки е към този момент в предишното. Сега хората влизат по няколко пъти в седмицата в супермаркета, с цел да са по-осведомени с цените. Това демонстрират наблюденията на “Лидл България ”, заяви изпълнителният шеф на сдружението Милена Драгийска.
Освен това спрямо предходното изследване на касовите бележки в този момент междинната стойност на един бон е със 7-8% по-висока, като в същото време при 12 приблизително купени продукта преди година в този момент броят им е намалял на 10-11.
На 8 март от веригата са засекли цените на 21 продукта в личната си мрежа в Германия и в България и се оказало, че единствено за четири цените у нас са по-високи, в сравнение с в Германия.
Два от тях са два типа яйца размер М - едните в кутия по 10, които в Германия се оказват приблизително по 39 ст., а другите - в кора от 30 яйца, които също костват толкоз. У нас обаче първите са по 50 ст., а вторите - по 45 ст.
Драгийска изясни това с обстоятелството, че яйцата на пазара в цяла Европа са намалели и българските производители избират да ги изнасят.
Освен това Данък добавена стойност върху тези артикули в Германия е 7%, а у нас - 20%.
Другият артикул е кашкавал, който в “Лидл ” в Германия коства 13,01 лева килото, а в България - 16,50 лева Четвъртият е лична марка прясно мляко с 3,5% масленост - в Германия литър от него е 2,25, а у нас е 2,29 лева
“Всички останали 17 храни обаче костват по-скъпо в Германия, без значение, че ДДС-то там е по-ниско, а разноските по-високи ”, сподели Драгийска. И заключи, че макар повишаването през последната година България към момента е на трето място в Европейски Съюз по най-евтини храни, изпреварена единствено от Румъния и Полша. Освен това фактът, че цените на производител на питателните артикули за последната година са се нараснали с 21%, а крайните цени на храните - единствено с 18%, значи, че казусът напълно не е у търговците.
Според Драгийска търговците - както във веригите, по този начин и в дребните магазини, нямат интерес да надуват оптимално цените, тъй като биха отблъснали купувачите. Във финансовия доклад на сдружението за 2021 година може да си види, че рентабилността на веригата у нас е била 4,73%, т.е. от всеки 100 лв. доход за сдружението остават 4,73 лева
В сряда изпълнителният шеф на “Кауфланд България ” Иван Чернев сподели, че междинната доходност на тяхната верига е сред 3 и 5%.
Конкретните надценки обаче са комерсиална загадка и съгласно Драгийска, в случай че ги разкрият, само биха зарадвали съперниците си, тъй като ще схванат на каква цена си доставят стоката.
“Нашето ценообразуване е такова, че може да имаме артикули с 2% надценка, може да е и 12%, само че може и да е нула. Например прясното българско агнешко месо няма по какъв начин да го продаваме с повече от 0% надценка и нямаме никаква облага от него, тъй като цената му би го направила непродаваемо. Но го предлагаме, тъй като би трябвало да го има ”, сподели тя.
Драгийска и комерсиалният шеф на “Лидл България ” Драгомир Илиев споделиха, че веригата не прави каквито и да било нарушавания на антиконкурентното законодателство, което се ревизира сега от Комисия за защита на конкуренцията.
“Лидл ” не събира каквито и да било такси за маркетингови и рекламни действия, нито прибира разликата в цените при промоции.
Промоциите се възнамеряват за 8-10 седмици напред, с цел да се даде опция на производителите да произведат нужните количества. “В редки случаи, в случай че съперник е направил нещо, сме ги организирали от през днешния ден за на следващия ден ”, сподели Драгийска. Тя заключи, че ще спомагат на страната да обясни ценообразуването на стоките, само че акцентира, че замислената преди два месеца работна група с веригите не се е събирала нито един път до момента.
Междувременно прокуратурата изиска информация от Съвета за съгласуваност и продан на информация сред органите, осъществяващи надзор на пазара на артикули, Държавната комисия по стоковите тържища и борсите и Комисията за отбрана на потребителите какво вършат във връзка с инфлацията и високите цени.
Информацията би трябвало да съдържа данни за определяне на незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на подобаващ административен орган при реализиране на контролната активност и ефикасното използване на нормативните актове, свързани с контрола на пазара на артикули, регулации при установяване на осъществяваните услуги и техните цени на стоковата борса, както и противопоставяне против нелоялни търговски практики, водещи до завишаване на цените на стоките.
Тенденцията българинът да прави едно огромно седмично извършване на покупки е към този момент в предишното. Сега хората влизат по няколко пъти в седмицата в супермаркета, с цел да са по-осведомени с цените. Това демонстрират наблюденията на “Лидл България ”, заяви изпълнителният шеф на сдружението Милена Драгийска.
Освен това спрямо предходното изследване на касовите бележки в този момент междинната стойност на един бон е със 7-8% по-висока, като в същото време при 12 приблизително купени продукта преди година в този момент броят им е намалял на 10-11.
На 8 март от веригата са засекли цените на 21 продукта в личната си мрежа в Германия и в България и се оказало, че единствено за четири цените у нас са по-високи, в сравнение с в Германия.
Два от тях са два типа яйца размер М - едните в кутия по 10, които в Германия се оказват приблизително по 39 ст., а другите - в кора от 30 яйца, които също костват толкоз. У нас обаче първите са по 50 ст., а вторите - по 45 ст.
Драгийска изясни това с обстоятелството, че яйцата на пазара в цяла Европа са намалели и българските производители избират да ги изнасят.
Освен това Данък добавена стойност върху тези артикули в Германия е 7%, а у нас - 20%.
Другият артикул е кашкавал, който в “Лидл ” в Германия коства 13,01 лева килото, а в България - 16,50 лева Четвъртият е лична марка прясно мляко с 3,5% масленост - в Германия литър от него е 2,25, а у нас е 2,29 лева
“Всички останали 17 храни обаче костват по-скъпо в Германия, без значение, че ДДС-то там е по-ниско, а разноските по-високи ”, сподели Драгийска. И заключи, че макар повишаването през последната година България към момента е на трето място в Европейски Съюз по най-евтини храни, изпреварена единствено от Румъния и Полша. Освен това фактът, че цените на производител на питателните артикули за последната година са се нараснали с 21%, а крайните цени на храните - единствено с 18%, значи, че казусът напълно не е у търговците.
Според Драгийска търговците - както във веригите, по този начин и в дребните магазини, нямат интерес да надуват оптимално цените, тъй като биха отблъснали купувачите. Във финансовия доклад на сдружението за 2021 година може да си види, че рентабилността на веригата у нас е била 4,73%, т.е. от всеки 100 лв. доход за сдружението остават 4,73 лева
В сряда изпълнителният шеф на “Кауфланд България ” Иван Чернев сподели, че междинната доходност на тяхната верига е сред 3 и 5%.
Конкретните надценки обаче са комерсиална загадка и съгласно Драгийска, в случай че ги разкрият, само биха зарадвали съперниците си, тъй като ще схванат на каква цена си доставят стоката.
“Нашето ценообразуване е такова, че може да имаме артикули с 2% надценка, може да е и 12%, само че може и да е нула. Например прясното българско агнешко месо няма по какъв начин да го продаваме с повече от 0% надценка и нямаме никаква облага от него, тъй като цената му би го направила непродаваемо. Но го предлагаме, тъй като би трябвало да го има ”, сподели тя.
Драгийска и комерсиалният шеф на “Лидл България ” Драгомир Илиев споделиха, че веригата не прави каквито и да било нарушавания на антиконкурентното законодателство, което се ревизира сега от Комисия за защита на конкуренцията.
“Лидл ” не събира каквито и да било такси за маркетингови и рекламни действия, нито прибира разликата в цените при промоции.
Промоциите се възнамеряват за 8-10 седмици напред, с цел да се даде опция на производителите да произведат нужните количества. “В редки случаи, в случай че съперник е направил нещо, сме ги организирали от през днешния ден за на следващия ден ”, сподели Драгийска. Тя заключи, че ще спомагат на страната да обясни ценообразуването на стоките, само че акцентира, че замислената преди два месеца работна група с веригите не се е събирала нито един път до момента.
Междувременно прокуратурата изиска информация от Съвета за съгласуваност и продан на информация сред органите, осъществяващи надзор на пазара на артикули, Държавната комисия по стоковите тържища и борсите и Комисията за отбрана на потребителите какво вършат във връзка с инфлацията и високите цени.
Информацията би трябвало да съдържа данни за определяне на незаконосъобразни актове, дейности или бездействия на подобаващ административен орган при реализиране на контролната активност и ефикасното използване на нормативните актове, свързани с контрола на пазара на артикули, регулации при установяване на осъществяваните услуги и техните цени на стоковата борса, както и противопоставяне против нелоялни търговски практики, водещи до завишаване на цените на стоките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ